Моето познанство с комунизма се случи постфактум - роден съм половин

Моето другарство с комунизма се случи постфактум - роден съм половин година след 10 ноември 1989 година и единствено съм слушал и чел за него. Но нито слушането, нито четенето на исторически книги ми дадоха толкоз скъпа, разбираема и ясна картина за режима, колкото вицовете. Днес по плана „ 100 въпроса за тоталитарната страна “ ви предлагаме да се посмеем и да поплачем с хумора от времето на социализма.

Вицовете са мини истории - постоянно пресилени, без елементи, от време на време даже не изключително занимателни. Но и са тип фолклор - творчество от народа, зародило от всекидневието, илюстриращи проблемите на обществото.

Понякога са и тип капсула на времето - доста вицове от времето преди 1989 година са напряко неразбираеми, в случай че не си живял тогава. За мен персонално част от удоволствието да чета и чувам такива вицове бе точно в разгадаването на смисъла им. Понякога - с запитване, постоянно - с доста четене.

И въпреки да споделят, че вицът не е комичен, в случай че се постанова да го обясниш, от време на време е даже още по-забавен. А с вицовете от комунизма - постоянно и печален.
Комунистическите водачи, или за какво Ленин гледа с добрина
Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев, Живков... исторически водачи и герои от голям брой вицове. Но кои са тези хора? Какво ги отличава? Всички ли са били просто намусени старци, отпред на една тоталитарна суперсила?
Ленин с котенце - напряко най-хубавият човек в света.
Учебниците и книгите по историята могат да ни разкрият много за Ленин като харизматичен бунтовник, Сталин като безсъвестен садист, Хрушчов като псевдореформартор. Но стотици страници не могат да опишат един деспот толкоз добре, колкото един анекдот.

Не ми вярвате? Ето ви един типичен за Ленин:
Бях дребен и минавах около къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз гладен, гладен...Срам не позор, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката.- Чичко Ленин може ли едно кюфте, доста съм гладен?- Да се махаш отсам!А очите му излъчваха ли излъчваха добрина... А очите му положителни, положителни...
Знаете ли какъв брой съм си блъскал главата над този анекдот? Трябваше доста четене и разпитване, до момента в който схвана по какъв начин руската пропагандната машина трансформира съветският болшевик №1 в някаква неуместна композиция сред Исус от Назарет и Хитлер - тъй като всяко последващо ръководство се е лашкало сред това да идеализира предходните водачи, само че и да ги демонизира, когато това е нужно на новия.

Вицове за Сталин, неговата свирепост, неговата лула, неговата простовата грузинска душа - колкото искаш.
Сталин и неговата лула...
Но най-добре го илюстрира този:
Сталин чете отчет, някой в залата киха.- Кой беше?Тишина. Сталин:- Първи ред - да се разстреля.Ръкопляскания.- Пак запитвам - Кой беше?Тишина.- Втори ред - да се разстреля.Ръкопляскания.- Последно запитвам - КОЙ БЕШЕ???Дребно дребосъче тихичко простенва:- Аз, аз бях, Йосиф Висарионович...- Наздраве, другарю! Кой кихна?
Всичко в комплект - безсмислена, безпринципна свирепост, всеобщи убийства, съпроводени от овациите на тълпата, която няма различен избор, с изключение на да ръкопляска, и за край - подправено благодушие под общоизвестния мустак. Какво по-добре разказва сталинизма?

Има и още - за Хрушчов, който сякаш е търпелив към вицовете...
Толерантен, търпелив, какъв брой да е бил търпелив...
За Брежнев и неговите целувки със международните водачи... В някои взе участие и нашият си Тодор Живков.
Къде да се награбят, в случай че не под зоркия взор на Ленин.
Например:
Леонид Брежнев, основен секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, идва на публично посещаване в България. Част от програмата му включва посещаване на музея в памет на Иван Вазов. Зад една витрина Брежнев съзира образец от „ Под игото “.– Какво е това робство?! Кой се е осмелил да написа такива неща? – развикал се Брежнев. – Авторът да бъде осъден незабавно!– Ама, другарю Брежнев, той е към този момент мъртъв! – стреснато дал отговор Живков.– Тошо – усмихнал се Брежнев, – ей по тази причина те обичам!
Къде е смешното? Смешно няма. Но вицът прелестно показва по какъв начин руските водачи изцяло осъзнават фалша, зад който ръководят - и по тази причина Леонид Илич припознава в османското руското робство. Подсказва и за топлите връзки сред Живков и управлението в Москва. И това - в под 100 думи.
Абсурдите на комунистическия строй
За човек, расъл в народна власт - даже и несъвършена и с балкански привкус - доста от действителностите на комунистическия строй и живота в Съветския съюз и социалистическа България поначало наподобяват като вицове.

Хубавите вицове обичайно имат линии, които ни разказват обстановката, и край, " ударна имитация ", която ни разсмива. Но по какъв начин да се смеем, когато толкоз доста вицове от интервала като че ли стартират със смешното?
- Може ли да бъде издигнат социализмът в една обособена страна, да вземем за пример в Швейцария?- Може, само че няма ли да бъде тъпо?!
Човек незабавно се пита - тъпо за швейцарците, или просто насмешка с интернационализма на Съюз на съветските социалистически републики?

Едно нещо научава човек от вицовете от комунизма, отново и отново - всеки с възприятие за комизъм е осъзнавал парадоксите на режима:
Пропагандист пред партийно заседание.- Ние построихме основите на социализма за тридесет години, а в идващите тридесет сегашните младежи ще живеят при комунизма.- Така им се пада! - реагирал един позадрямал дъртак. - Тези хулигани и лентяи друго и не заслужават.
Като младеж, когато предстоеше влизането ни в Европейския съюз, научих, че и в Съюз на съветските социалистически републики е имало нещо сходно - Съвет за икономическа взаимопомощ, Съвета за икономическа взаимопомощ. Колкото и да разпитвах обаче, не можех да схвана по какъв начин е работил този съюз, каква е била изгодата от него и за какво не е сработил толкоз добре, колкото всички чакат. Докато не попаднах на този анекдот:
Какво е Съвет за икономическа взаимопомощ?В България има цех за окарини, който създава 1000 бройки годишно и ги дава на Румъния.В Румъния има цех за калкулатори, който създава 1000 бройки годишно и ги дава на Унгария.В Унгария има цех за колела, който създава 1000 бройки годишно и ги дава на Полша.В Полша има цех за електрокари, който създава 1000 бройки годишно и ги дава на Съюз на съветските социалистически републики.В Съюз на съветските социалистически републики има цех за самовари, който създава 1000 бройки годишно и ги дава на Чехословакия.В Чехословакия има цех за глина, който създава 1000 кг годишно и ги дава на България - да прави окарини...
Трудно се изяснява социалистическата версия на " кръгова стопанска система " по-кратко и ясно. Но ето този анекдот се пробва:
Един руснак се хвали на група български селяни:- В Съветския съюз имаме по шест жътви в годината!Българите са доста впечатлени и го питат по какъв начин е допустимо. Руснакът дава отговор:- Много е просто. Едната е нашата, а останалите са полската, чехословашката, унгарската, румънската и българската.
И има още толкоз доста - за безсмислената псевдодемокрация ( " изберете си любеница " ), за безкрайните конгреси на Комунистическа партия на Съветския съюз и Българска комунистическа партия, за подправеното самочувствие пред западняците, за Щирлиц, за Чапаев...
Колко си събрал? Три и половина лагера
Това е също остарял руски анекдот - сменя се единствено водачът, от Сталин, през Брежнев, та до Тодор Живков.
- Имам си занимание, споделя, групирам вицове.- И какъв брой си събрал?- Три и половина лагера.
И още веднъж, концепцията, че някой може да бъде задържан и наказан за вицове, в случай че ще и подиграващи се с властта, е толкоз непозната на човек, израснал в народна власт... Но и мемоари, и архиви разкриват, че това е реалност.

Било е много по-тежко през 40-те и 50-те години на предишния век - тогава разказването на вицове се е смятало за " противодържавна пропаганда и агитация ", и хора са били пращани в лагерите без съд и присъда.

Разбира се, под тази формулировка стоят десетки други " прегрешения ", само че е реалност, че през 1951 година в лагера " Белене " има 520 души, които лежат за това действия, или 16% от всички лагеристи. А през 1957 година, когато лагерът още веднъж отваря порти след къса отмора, те са по-малко - 220 души, само че съставляват 93% от всички политически пандизчии, осведоми ни създателят на „ Концлагерът „ Белене “ 1949-1987 “ Борислав Скочев.

Едва ли всички са лежали за вицове, само че в справките за изпратени в концлагер нерядко означават разказването на вицове като една от деянията на „ вражеско отношение ” и като една от аргументите за репресията.

Скочев дава и образци за съответни наказани - през 1959 година емблематичният джаз музикант, безгрижник и шегобиец Александър Николов, прочут и като Сашо Сладура, е наказан на 1 година затвор по член 88 от Наказателен кодекс. Защо?
Александър Николов - Сашо Сладура.

" Многократно на разнообразни места в София е разгласявал оскърбителен и погрешни изказвания, които са от естество да уронят достолепието на българския народ и Народната република. "

През 1961 година, скоро откакто излиза, пък го пращат непосредствено в лагер - със заповед на зам.-шефа на Държавна сигурност Мирчо Спасов, тъй като " разпространявал вицове по адрес на наши и руски видни държавни и партийни ръководители ". Дни след влизането си в лагера е погубен.

Скочев споделя и някои от вицовете, евентуално вкарали шегобийци в затвор или лагер. Ето един, който е учудващо годен у нас десетилетия след рухването на Берлинската стена:
Един селяндур от Русенско за първи път в живота си отишъл в София. Спрял се пред църквата „ Света Неделя ” да ѝ се възхищава. Един полицай се доближил и го попитал какво прави.- Гледам „ Света Неделя ” – дал отговор селянинът.- 100 лв. санкция! Това е площад „ Ленин ”, а не „ Света Неделя ”.Селянинът си тръгнал и попитал различен полицай дали това е бул. „ Мария Луиза ”, който води към гарата.- 100 лв. санкция! Този бул. в този момент се споделя „ Георги Димитров ”.На гарата селянинът се обърнал към един полицай с въпрос по кое време потегля влакът за Варна.- 100 лв. санкция! Сега този град се споделя Сталин.Селянинът се качил ошашавен във влака, чудейки се дали към този момент не е в Съветския съюз.Наближили Русе и един от спътниците в купето го попитал дали това е Дунав.- Няма да се хвана още един път! – дал отговор селянинът. - Това е Волга, а аз съм Стенка Разин.
През 1961 година битката против вицовете и хумора доближава собствен пик - управляващите уволняват именития Радой Ралин от също толкоз именития вестик " Стършел ".
Радой Ралин
През идващите години той е жигосан от управляващите, частично и от креативните среди, само че оцелява - не посмяват да го санкционират по-сурово. Твърде е прочут и харесван.

През 70-те и 80-те също имаме образци за осъждани и затваряни за вицове от Държавните ахрхиви. Но режимът омеква и тези случаи стават по-редки, а присъдите са в месеци, а не в години.

Разбира се, има вицове за лагерите, вицове за разказването на вицове... Всъщност, на фона на руските вицове модерните иглеждат напряко скучни и повърхностни.

И това не е инцидентно - вицовете са били може би най-елегантният метод на елементарните хора да се борят някак против режима. Да разкажеш анекдот, подиграващ партията, идеолозите ѝ, наивниците, които имат вяра в режима, е бил най-малкият, само че и най-силният вероятен протест против злото. Да чуеш анекдот е бил най-невинният акт на съучастие. Да разпространяваш и споделяш вицове - това е било празненство на свободния човек над човеконенавистния тоталитаризъм.

Дано в никакъв случай не живеем в общество, в което елементарните смешки имат такава мощ.

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.